mariqslavova1947 (Мария)
223 246
15 авг. 2012 г., 10:47

Просяк 

  Поэзия » Гражданская
410 0 2

Просяк

 

Всеки ден срещам просяка бездомен,

застанал на точното място - подслон.

И всеки път очите му срещам,

но какво да му кажа, не знам?

 

На крастопътя тук пресичат се хора -

различни човеци добри.

Но виждам как го отминават,

бездушни и зли.

 

Но той, просякът, пак си стои

и ръка за милост протяга.

Понякога му давам монета, пари,

а той усмихнат се радва.

 

Вечерта пристига с мрака,

а човекът просяк още стои.

Не страда, не се вайка,

душата му бедна мълчи.

 

 

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви Миночка,за жалост това е реалността на нашия живот.Едни живеят в разкош е се чудят какво да правят с парите си,а другите живеят жалкия си живот сякаш на заем.Боли ме от тази неправда ,но нищо не може да се направи.Тази сезмица,че пиша на тази тема,дано Ви хареса написаното,но мисля,че то отразява нашето съществуване на обикновения и трудов човек.Желая Ви всичко което може да наречете-щастие!
  • Колко много просеци има и това е най-страшното за една държава!Хубаво написано,вярно и с много чувство!Поздрав!
Предложения
: ??:??