Просяк
Просяк
Всеки ден срещам просяка бездомен,
застанал на точното място - подслон.
И всеки път очите му срещам,
но какво да му кажа, не знам?
На крастопътя тук пресичат се хора -
различни човеци добри.
Но виждам как го отминават,
бездушни и зли.
Но той, просякът, пак си стои
и ръка за милост протяга.
Понякога му давам монета, пари,
а той усмихнат се радва.
Вечерта пристига с мрака,
а човекът просяк още стои.
Не страда, не се вайка,
душата му бедна мълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
