31 may 2009, 10:38

Просяк 

  Poesía
504 0 1

Ти си този, който някога

някой обичал е.

А сега твоите звездни очи

са в канавката

и просят щастие

от слънчевите лъчи.

И блестят, и зоват небесата.

И снегът пада в сърцето ти.

И кърви, и боли.

 

Ние сме тези

в канавката.

Нашите отровни сълзи

търсят черната мъка.

И тъмно е.

И зове мракът.

И вали, и боли.

© Изгубена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??