Ти си този, който някога
някой обичал е.
А сега твоите звездни очи
са в канавката
и просят щастие
от слънчевите лъчи.
И блестят, и зоват небесата.
И снегът пада в сърцето ти.
И кърви, и боли.
Ние сме тези
в канавката.
Нашите отровни сълзи
търсят черната мъка.
И тъмно е.
И зове мракът.
И вали, и боли.
© Изгубена All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
