31.05.2009 г., 10:38 ч.

Просяк 

  Поезия
502 0 1

Ти си този, който някога

някой обичал е.

А сега твоите звездни очи

са в канавката

и просят щастие

от слънчевите лъчи.

И блестят, и зоват небесата.

И снегът пада в сърцето ти.

И кърви, и боли.

 

Ние сме тези

в канавката.

Нашите отровни сълзи

търсят черната мъка.

И тъмно е.

И зове мракът.

И вали, и боли.

© Изгубена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??