Ти си този, който някога
някой обичал е.
А сега твоите звездни очи
са в канавката
и просят щастие
от слънчевите лъчи.
И блестят, и зоват небесата.
И снегът пада в сърцето ти.
И кърви, и боли.
Ние сме тези
в канавката.
Нашите отровни сълзи
търсят черната мъка.
И тъмно е.
И зове мракът.
И вали, и боли.
© Изгубена Всички права запазени