13 feb 2007, 12:14

Просяк

  Poesía
1K 0 2
Мършав просяк проси хляб,
но за него всеки бе сляп.
Почернял от мърсотия,
слаб до поразия.
Седеше самичък на площада,
усмивката на всеки за него бе награда.
От студ посиня
и в сънят си умря!
Не разбрал какво е обич,
но бе ударен от адския бич.
Може би сега е в рая,
за това мечтаеше до края.
Господ се смили
и ангелите го прибрали.
Само тялото му стои пред всички,
никой не го поглежда, освен едни очички.
Детенце дърпаше на майка си ръката
и я питаше каква била на просяка съдбата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грета Стоилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....