13.02.2007 г., 12:14 ч.

Просяк 

  Поезия
807 0 2
Мършав просяк проси хляб,
но за него всеки бе сляп.
Почернял от мърсотия,
слаб до поразия.
Седеше самичък на площада,
усмивката на всеки за него бе награда.
От студ посиня
и в сънят си умря!
Не разбрал какво е обич,
но бе ударен от адския бич.
Може би сега е в рая,
за това мечтаеше до края.
Господ се смили
и ангелите го прибрали.
Само тялото му стои пред всички,
никой не го поглежда, освен едни очички.
Детенце дърпаше на майка си ръката
и я питаше каква била на просяка съдбата...

© Грета Стоилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??