Просяк
1K
0
2
Мършав просяк проси хляб,
но за него всеки бе сляп.
Почернял от мърсотия,
слаб до поразия.
Седеше самичък на площада,
усмивката на всеки за него бе награда.
От студ посиня
и в сънят си умря!
Не разбрал какво е обич,
но бе ударен от адския бич.
Може би сега е в рая,
за това мечтаеше до края.
Господ се смили
и ангелите го прибрали.
Само тялото му стои пред всички,
никой не го поглежда, освен едни очички.
Детенце дърпаше на майка си ръката
и я питаше каква била на просяка съдбата...
но за него всеки бе сляп.
Почернял от мърсотия,
слаб до поразия.
Седеше самичък на площада,
усмивката на всеки за него бе награда.
От студ посиня
и в сънят си умря!
Не разбрал какво е обич,
но бе ударен от адския бич.
Може би сега е в рая,
за това мечтаеше до края.
Господ се смили
и ангелите го прибрали.
Само тялото му стои пред всички,
никой не го поглежда, освен едни очички.
Детенце дърпаше на майка си ръката
и я питаше каква била на просяка съдбата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Грета Стоилова Все права защищены
