5 may 2009, 15:47

Просяк

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Като просяк скитам

в свят на пошлост и безволност,

познал що е то - любов, тъга и волност.

Искам да виждам надалеч,

а не да гледам себеподобни как се изяждат.

Искам да живея, а не да съществувам,

искам и да помагам, но не на теб -

а на скитниците, като мен.

Много любов на този свят,

но малко пари, за да си я купиш.

Много тъга навред сред нас

и жалост без пари я пазаруваш.

Мога да говоря, но няма какво да кажа,

мога да разкажа, но дали ще се намери слушател

за просяк, скитащ в  живота.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© СуЗинКа АшоВа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...