May 5, 2009, 3:47 PM

Просяк

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Като просяк скитам

в свят на пошлост и безволност,

познал що е то - любов, тъга и волност.

Искам да виждам надалеч,

а не да гледам себеподобни как се изяждат.

Искам да живея, а не да съществувам,

искам и да помагам, но не на теб -

а на скитниците, като мен.

Много любов на този свят,

но малко пари, за да си я купиш.

Много тъга навред сред нас

и жалост без пари я пазаруваш.

Мога да говоря, но няма какво да кажа,

мога да разкажа, но дали ще се намери слушател

за просяк, скитащ в  живота.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© СуЗинКа АшоВа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...