5.05.2009 г., 15:47

Просяк

1.1K 0 1

Като просяк скитам

в свят на пошлост и безволност,

познал що е то - любов, тъга и волност.

Искам да виждам надалеч,

а не да гледам себеподобни как се изяждат.

Искам да живея, а не да съществувам,

искам и да помагам, но не на теб -

а на скитниците, като мен.

Много любов на този свят,

но малко пари, за да си я купиш.

Много тъга навред сред нас

и жалост без пари я пазаруваш.

Мога да говоря, но няма какво да кажа,

мога да разкажа, но дали ще се намери слушател

за просяк, скитащ в  живота.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СуЗинКа АшоВа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...