Ето в какво се превърнах -
нещастен просяк на любов.
Старото палто загърнах.
Очите ми отправят зов.
Минават хора толкоз много,
но кой ли ще иска да се спре!
Само някой ще погледне строго:
"К'во застанала си тука, бре!"
"Господине - ще кажа, - моля аз
само за една стотинка обич".
А с омерзение неговият глас
ще ме пребие със словесен бич.
И там, пребита, на улицата ще седя,
а кратерите в сърцето ми ще се дълбаят.
Но аз ще се опитвам мечти да изградя,
а пък ако ще достойнството ми да окалят.
И ето, аз пак се върнах,
нещастен просяк на любов.
Старото палто загърнах.
Очите ми отправят зов.
© Йоанна Todos los derechos reservados