Ето в какво се превърнах -

нещастен просяк на любов.

Старото палто загърнах.

Очите ми отправят зов.

Минават хора толкоз много,

но кой ли ще иска да се спре!

Само някой ще погледне строго:

"К'во застанала си тука, бре!"

 "Господине - ще кажа, - моля аз
само за една стотинка обич".
А с омерзение неговият глас
ще ме пребие със словесен бич.

И там, пребита, на улицата ще седя,

а кратерите в сърцето ми ще се дълбаят.

Но аз ще се опитвам мечти да изградя,
а пък ако ще достойнството ми да окалят.

И ето, аз пак се върнах,
нещастен просяк на любов.
Старото палто загърнах.
Очите ми отправят зов.