11 апр. 2010 г., 06:53

Просяк на любов

682 0 0

Ето в какво се превърнах -

нещастен просяк на любов.

Старото палто загърнах.

Очите ми отправят зов.

 

Минават хора толкоз много,

но кой ли ще иска да се спре!

Само някой ще погледне строго:

"К'во застанала си тука, бре!"

 

 "Господине - ще кажа, - моля аз
само за една стотинка обич".
А с омерзение неговият глас
ще ме пребие със словесен бич.

И там, пребита, на улицата ще седя,

а кратерите в сърцето ми ще се дълбаят.

Но аз ще се опитвам мечти да изградя,
а пък ако ще достойнството ми да окалят.

 

И ето, аз пак се върнах,
нещастен просяк на любов.
Старото палто загърнах.
Очите ми отправят зов.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...