5 feb 2015, 2:19  

Просякът

  Poesía » Civil
733 0 0

 

 

 

                       Просякът

 

 В дрипави дрехи облечен, пред магазина

 възрастен дядо с протегната ръка просеше.

 Покрай него минаваха хора мнозина,

 но малко бяха тези, на които той благодареше.

 

Един татко с малко момченце извади пари,

даде ги на детето и тихо му нещо прошепна.

Детето към стареца пристъпи, плахо потрепна.

Малката нежна ръка на дядото монета подаде.

Възрастният мъж не издържа и на чувствата се поддаде.

 

Разплака се горко унилият старец, че вместо на детето

той шоколадче да купи, детето на него парички даде.

Засрамен дядото монетата взе, притиснат от битието,

защото дяволът, облечен във власт, отдавна го предаде.

 

Побелелият старец беше на дявола нявга негов учител.

На дявола, тогава невинно дете, ръката той държеше 

и на: А-Бе-Ве и човечност учителят го учеше.

Е да, но явно в часовете по човечност дяволчето малко

с други дяволчета в двора на топчета играло – жалко.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петранка Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...