5.02.2015 г., 2:19  

Просякът

728 0 0

 

 

 

                       Просякът

 

 В дрипави дрехи облечен, пред магазина

 възрастен дядо с протегната ръка просеше.

 Покрай него минаваха хора мнозина,

 но малко бяха тези, на които той благодареше.

 

Един татко с малко момченце извади пари,

даде ги на детето и тихо му нещо прошепна.

Детето към стареца пристъпи, плахо потрепна.

Малката нежна ръка на дядото монета подаде.

Възрастният мъж не издържа и на чувствата се поддаде.

 

Разплака се горко унилият старец, че вместо на детето

той шоколадче да купи, детето на него парички даде.

Засрамен дядото монетата взе, притиснат от битието,

защото дяволът, облечен във власт, отдавна го предаде.

 

Побелелият старец беше на дявола нявга негов учител.

На дявола, тогава невинно дете, ръката той държеше 

и на: А-Бе-Ве и човечност учителят го учеше.

Е да, но явно в часовете по човечност дяволчето малко

с други дяволчета в двора на топчета играло – жалко.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петранка Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...