Просякът

                       Просякът

 В дрипави дрехи облечен, пред магазина

 възрастен дядо с протегната ръка просеше.

 Покрай него минаваха хора мнозина,

 но малко бяха тези, на които той благодареше.

Един татко с малко момченце извади пари,

даде ги на детето и тихо му нещо прошепна.

Детето към стареца пристъпи, плахо потрепна.

Малката нежна ръка на дядото монета подаде.

Възрастният мъж не издържа и на чувствата се поддаде.

Разплака се горко унилият старец, че вместо на детето

той шоколадче да купи, детето на него парички даде.

Засрамен дядото монетата взе, притиснат от битието,

защото дяволът, облечен във власт, отдавна го предаде.

Побелелият старец беше на дявола нявга негов учител.

На дявола, тогава невинно дете, ръката той държеше 

и на: А-Бе-Ве и човечност учителят го учеше.

Е да, но явно в часовете по човечност дяволчето малко

с други дяволчета в двора на топчета играло – жалко.