7 may 2007, 16:52

Просякът с цигулката

  Poesía
1.2K 0 10
Просякът с цигулката
(07.05.2007)

Седна просякът тъжен,
обречен на тежка борба.
Да свири за хляба насъщен -
просията е неговата съдба!

Заскърца по старата цигулка -
разляха се звук подир звук...
Красива вечерна магия
докосна хорския слух...

Свиреше сякаш за последно,
плачеше цигулката стара -
събира надежда на дребно,
седнал просякът на празната гара...

Но въпреки съдбата жестока,
не проклина живота си тежък.
А свири, реди нота след нота -
с майсторска ръка печели ценния залък!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...