lost_in_art (Надежда Рашева) lost_in_art (Надежда Рашева)
1 41
7 may 2007, 16:52

Просякът с цигулката

  Poesía
1.2K 0 10
Просякът с цигулката
(07.05.2007)

Седна просякът тъжен,
обречен на тежка борба.
Да свири за хляба насъщен -
просията е неговата съдба!

Заскърца по старата цигулка -
разляха се звук подир звук...
Красива вечерна магия
докосна хорския слух...

Свиреше сякаш за последно,
плачеше цигулката стара -
събира надежда на дребно,
седнал просякът на празната гара...

Но въпреки съдбата жестока,
не проклина живота си тежък.
А свири, реди нота след нота -
с майсторска ръка печели ценния залък!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Рашева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0