7 мая 2007 г., 16:52

Просякът с цигулката 

  Поэзия
893 0 10
Просякът с цигулката
(07.05.2007)

Седна просякът тъжен,
обречен на тежка борба.
Да свири за хляба насъщен -
просията е неговата съдба!

Заскърца по старата цигулка -
разляха се звук подир звук...
Красива вечерна магия
докосна хорския слух...

Свиреше сякаш за последно,
плачеше цигулката стара -
събира надежда на дребно,
седнал просякът на празната гара...

Но въпреки съдбата жестока,
не проклина живота си тежък.
А свири, реди нота след нота -
с майсторска ръка печели ценния залък!

© Надежда Рашева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??