lost_in_art (Надежда Рашева) lost_in_art (Надежда Рашева)
1 41
7 мая 2007 г., 16:52

Просякът с цигулката

1.2K 0 10
Просякът с цигулката
(07.05.2007)

Седна просякът тъжен,
обречен на тежка борба.
Да свири за хляба насъщен -
просията е неговата съдба!

Заскърца по старата цигулка -
разляха се звук подир звук...
Красива вечерна магия
докосна хорския слух...

Свиреше сякаш за последно,
плачеше цигулката стара -
събира надежда на дребно,
седнал просякът на празната гара...

Но въпреки съдбата жестока,
не проклина живота си тежък.
А свири, реди нота след нота -
с майсторска ръка печели ценния залък!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Рашева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0