7.05.2007 г., 16:52

Просякът с цигулката

Поезия

1.2K 0 10

Просякът с цигулката
(07.05.2007)

Седна просякът тъжен,
обречен на тежка борба.
Да свири за хляба насъщен -
просията е неговата съдба!

Заскърца по старата цигулка -
разляха се звук подир звук...
Красива вечерна магия
докосна хорския слух...

Свиреше сякаш за последно,
плачеше цигулката стара -
събира надежда на дребно,
седнал просякът на празната гара...

Но въпреки съдбата жестока,
не проклина живота си тежък.
А свири, реди нота след нота -
с майсторска ръка печели ценния залък!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

lost_in_art (Надежда Рашева)

Благодаря ви!!!

2007-05-08T16:12:22+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздравления,Надя

2007-05-08T00:11:40+03:00
juliet007 (Эоя Михова)

Браво!

2007-05-07T21:58:06+03:00
lost_in_art (Надежда Рашева)

Радвам се,че стиха ми ви е харесал!!!

2007-05-07T21:13:17+03:00
patenceto (Надя Георгиева)

Но въпреки съдбата жестока,
не проклина живота си тежък.
А свири, реди нота след нота -
с майсторска ръка печели ценния залък!
Харесва ми!!!

2007-05-07T21:08:30+03:00