20 dic 2007, 12:08

Протест

  Poesía » Civil
856 0 11

Две машини попаднали в смъртоносния трап.

Челен удар.

После смърт, агония, скрап...

Кърваво меле.

А вътре, казват, май че имало дете...

За Бога!

Но месомелачката имената не чете.

Ден като ден.

Леко мразовит, типичен за декември.

Парализиран съм, обездушен...

Защото зная,

че много празнични вечери горещи,

ще изстинат,

ще останат само догарящите свещи.

 

А държавата?

Тази долна мръсница!

Оставила свойте чеда.

Скрила главата си, като страхлива птица,

до тила заровена в пръстта.

Но нека!

Борейки се с ламаринения враг.

Да се избием!

Нека се изтребиме до крак!

А после...

Гонейки ни с мръсна газ.

И тя ще се затрие.

Следвайки самите нас.

 

Гадна политика.

Лицемерна власт.

Страшно гнусна конспирация,

за геноцид,

върху цяла една нация.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нямам думи, Леонид...Поклон!!!
  • Страхотен си.Направо ги казваш нещата.Поздравявам те за бунтарството.Нека да й намажем ските на тая държава и власт.
  • Имаш и моя подпис за протеста!
    Лошото е, че тази трагичност днес е ежедневие, към което сякаш сме привикнали!
  • И аз протестирам!
    Браво ,Льони!
  • Интересно е!
    До болка си прав!
    А проблемът не е
    нерешим...
    Просто не им пука!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...