Протест
Две машини попаднали в смъртоносния трап.
Челен удар.
После смърт, агония, скрап...
Кърваво меле.
А вътре, казват, май че имало дете...
За Бога!
Но месомелачката имената не чете.
Ден като ден.
Леко мразовит, типичен за декември.
Парализиран съм, обездушен...
Защото зная,
че много празнични вечери горещи,
ще изстинат,
ще останат само догарящите свещи.
А държавата?
Тази долна мръсница!
Оставила свойте чеда.
Скрила главата си, като страхлива птица,
до тила заровена в пръстта.
Но нека!
Борейки се с ламаринения враг.
Да се избием!
Нека се изтребиме до крак!
А после...
Гонейки ни с мръсна газ.
И тя ще се затрие.
Следвайки самите нас.
Гадна политика.
Лицемерна власт.
Страшно гнусна конспирация,
за геноцид,
върху цяла една нация.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Леонид Стоянов Все права защищены
