При мен е тишина, мечта несбъдната,
ноемврийски слънчев ден и песен,
цветя насън, от бурята отнесени,
дихание на морска глъч наесен.
И още пусто е, но никак не е празно
в душата ми - разцъфнала коприна,
защото аз дори сред самотата
откривам красотата ти незрима.
И ще те търся даже да те няма,
но ще те имам, та дори и в песен,
защото в полутонове изплакани
разголвам аз душата си ранима. ...