Черна_Роза (Жулиета Великова)
132 4868
17 нояб. 2014 г., 18:08

Противоречиво 

  Поэзия » Любовная
495 1 3

 

 

При мен е тишина, мечта несбъдната,
ноемврийски слънчев ден и песен,
цветя насън, от бурята отнесени,
дихание на морска глъч наесен.


И още пусто е, но никак не е празно
в душата ми - разцъфнала коприна,
защото аз дори сред самотата
откривам красотата ти незрима.


И ще те търся даже да те няма,
но ще те имам, та дори и в песен,
защото в полутонове изплакани
разголвам аз душата си ранима.

 

И няма да е лесно да избягаш-
ще те настигна даже и след Ада,
ще те откривам в рани незараснали,
ще те обичам като вълнà след зима.

© Жулиета Великова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сърдечно благодаря!
  • Изключителна творба!
  • "в душата ми - разцъфнала коприна...
    дори сред самотата
    откривам красотата ти незрима...
    И няма да е лесно да избягаш-
    ще те настигна даже и след Ада,
    ще те откривам в рани незараснали,
    ще те обичам като вълнà след зима."

    ОКО на поетичния текст, което докосна с лъчи и погали душата ми.
    Нежна лирична изповед, заслужаваща висока оценка, за която те поздравявам, Жулиета!
Предложения
: ??:??