Противоречиво

17.11.2014 г., 18:08 ч.

Поезия » Любовна

494 1 3

При мен е тишина, мечта несбъдната,
ноемврийски слънчев ден и песен,
цветя насън, от бурята отнесени,
дихание на морска глъч наесен.

И още пусто е, но никак не е празно
в душата ми - разцъфнала коприна,
защото аз дори сред самотата
откривам красотата ти незрима.

И ще те търся даже да те няма,
но ще те имам, та дори и в песен,
защото в полутонове изплакани
разголвам аз душата си ранима.

И няма да е лесно да избягаш-
ще те настигна даже и след Ада,
ще те откривам в рани незараснали,
ще те обичам като вълнà след зима.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.