Противоречия

13 jul 2023, 8:41

Poesía » De amor, Filosófica

326 1 3

Не вярвай на нахалния си гост,

отдавна настанил се, тъй удобно

в душата ти със взлом, във всяка кост

със мислите си мъчни и отровни...

Не вярвай на морето от сълзи,

в което е удавено сърцето ти!

Не слушай как се вярва на лъжи,

единствено повярвай на ръцете ми!

Не вярвай на самотните си нощи!

Тъгата лази тихо, като змѝя

по кървавия, остър ръб на нож

за плът, наречен да убие...

Не вярвай на заблудата за края,

която те влудява със въпроса -

Дали още те обичам, но нехая,

че само в спомен ще те нося...

Не вярвай в самотата на покоя ми!

Аз буден съм над твойта свита нежност,

но свикнах колко няма да си моя

и всъщност бдя над безнадеждност...

©тихопат.

Данаил Антонов

12.07.2023

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.