Противоречия
Не вярвай на нахалния си гост,
отдавна настанил се, тъй удобно
в душата ти със взлом, във всяка кост
със мислите си мъчни и отровни...
Не вярвай на морето от сълзи,
в което е удавено сърцето ти!
Не слушай как се вярва на лъжи,
единствено повярвай на ръцете ми!
Не вярвай на самотните си нощи!
Тъгата лази тихо, като змѝя
по кървавия, остър ръб на нож
за плът, наречен да убие...
Не вярвай на заблудата за края,
която те влудява със въпроса -
Дали още те обичам, но нехая,
че само в спомен ще те нося...
Не вярвай в самотата на покоя ми!
Аз буден съм над твойта свита нежност,
но свикнах колко няма да си моя
и всъщност бдя над безнадеждност...
©тихопат.
Данаил Антонов
12.07.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
