diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Jul 13, 2023, 8:41 AM

Противоречия

582 1 3

Не вярвай на нахалния си гост,

отдавна настанил се, тъй удобно

в душата ти със взлом, във всяка кост 

със мислите си мъчни и отровни... 

Не вярвай на морето от сълзи, 

в което е удавено сърцето ти!

Не слушай как се вярва на лъжи, 

единствено повярвай на ръцете ми! 

Не вярвай на самотните си нощи! 

Тъгата лази тихо, като змѝя 

по кървавия, остър ръб на нож  

за плът, наречен да убие... 

Не вярвай на заблудата за края, 

която те влудява със въпроса - 

Дали още те обичам, но нехая, 

че само в спомен ще те нося... 

Не вярвай в самотата на покоя ми! 

Аз буден съм над твойта свита нежност, 

но свикнах колко няма да си моя 

и всъщност бдя над безнадеждност... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

12.07.2023

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0