Горчи, когато ме целуваш
и пари ме, когато ме докосваш..
А някога за теб жадувах,
с усмивка да ме омагьосаш..
Очаквах да те видя тайно,
зад всеки ъгъл аз те чаках
И случваше се тъй незнайно,
че все на тебе аз попадах.
Съдба или случайност беше,
че влюбихме се с тебе страстно?
Сърцето ми замаяно крещеше,
че всичко е така прекрасно..
Но мина време и мъглата падна,
показахме лицата скрити..
И мисъл мрачна се прокрадна
от чувствата така протрити..
Не мога да очаквам нежност,
когато думите ти ме изгарят..
Когато няма глътка свежест
и любовта ми чиста се отравя..
Не мога повече да искам
живота , който ми предлагаш
Защото всичко в мен потискам,
когато с думи ме нападаш..
И в миг изчезва всеки спомен,
и щастието бяга надалече..
Във този свят така огромен,
не искам с теб да бъда вече!!!
© Жасмина Александрова Todos los derechos reservados