1 jul 2018, 0:01  

Не искам с теб да бъда вече

  Poesía
655 0 0

Горчи, когато ме целуваш

и пари ме, когато ме докосваш..

А някога за теб жадувах,

с  усмивка да ме омагьосаш..

 

Очаквах да те видя тайно,

зад всеки ъгъл аз те чаках

И случваше се тъй незнайно,

че все на тебе аз попадах.

 

Съдба или случайност беше,

че влюбихме се с тебе страстно?

Сърцето ми замаяно крещеше,

че всичко е така прекрасно..

 

Но мина време и мъглата падна,

показахме лицата скрити..

И мисъл мрачна се прокрадна

от чувствата така протрити..

 

Не мога да очаквам нежност,

когато думите ти ме изгарят..

Когато няма глътка свежест

и любовта ми чиста се отравя..

 

Не мога повече да искам

живота , който ми предлагаш

Защото всичко в мен потискам,

когато с думи ме нападаш..

 

И в миг изчезва всеки спомен,

и щастието бяга надалече..

Във този свят така огромен,

не искам с теб да бъда вече!!!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жасмина Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...