1.07.2018 г., 0:01  

Не искам с теб да бъда вече

654 0 0

Горчи, когато ме целуваш

и пари ме, когато ме докосваш..

А някога за теб жадувах,

с  усмивка да ме омагьосаш..

 

Очаквах да те видя тайно,

зад всеки ъгъл аз те чаках

И случваше се тъй незнайно,

че все на тебе аз попадах.

 

Съдба или случайност беше,

че влюбихме се с тебе страстно?

Сърцето ми замаяно крещеше,

че всичко е така прекрасно..

 

Но мина време и мъглата падна,

показахме лицата скрити..

И мисъл мрачна се прокрадна

от чувствата така протрити..

 

Не мога да очаквам нежност,

когато думите ти ме изгарят..

Когато няма глътка свежест

и любовта ми чиста се отравя..

 

Не мога повече да искам

живота , който ми предлагаш

Защото всичко в мен потискам,

когато с думи ме нападаш..

 

И в миг изчезва всеки спомен,

и щастието бяга надалече..

Във този свят така огромен,

не искам с теб да бъда вече!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жасмина Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...