Jul 1, 2018, 12:01 AM  

Не искам с теб да бъда вече

  Poetry
653 0 0

Горчи, когато ме целуваш

и пари ме, когато ме докосваш..

А някога за теб жадувах,

с  усмивка да ме омагьосаш..

 

Очаквах да те видя тайно,

зад всеки ъгъл аз те чаках

И случваше се тъй незнайно,

че все на тебе аз попадах.

 

Съдба или случайност беше,

че влюбихме се с тебе страстно?

Сърцето ми замаяно крещеше,

че всичко е така прекрасно..

 

Но мина време и мъглата падна,

показахме лицата скрити..

И мисъл мрачна се прокрадна

от чувствата така протрити..

 

Не мога да очаквам нежност,

когато думите ти ме изгарят..

Когато няма глътка свежест

и любовта ми чиста се отравя..

 

Не мога повече да искам

живота , който ми предлагаш

Защото всичко в мен потискам,

когато с думи ме нападаш..

 

И в миг изчезва всеки спомен,

и щастието бяга надалече..

Във този свят така огромен,

не искам с теб да бъда вече!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жасмина Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...