14 nov 2006, 16:11

Протягайки ръка...

  Poesía
894 0 14

 

 

Протягам днес ръка!

През жадните ми пръсти  вятърът изтича,

в дланта ми слънчев лъч се плъзга по чертите,

здрависвам утринта...

Отново се опитвам

по слънчева рисунка, деня да предузная,

отвъд света на видното все търся и мечтая,

безспирно, ненаситно...

По пътя си се взирам,

в минаващите погледи копнея да проникна,

да пусна от дланта ми лъча златист да литне,

доброто да подири...

Сърцата са студени,

от страх закоравели... от страх да не обичат,

защото крият рани и белези предишни

от обич и раздели...

И аз съм скрила в мене,

болящи стари рани... ала не се страхувам,

и знам, че всяка утрин, на която се любувам,

от Бог ми е дарена...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...