14 nov 2006, 16:11

Протягайки ръка...

  Poesía
893 0 14

 

 

Протягам днес ръка!

През жадните ми пръсти  вятърът изтича,

в дланта ми слънчев лъч се плъзга по чертите,

здрависвам утринта...

Отново се опитвам

по слънчева рисунка, деня да предузная,

отвъд света на видното все търся и мечтая,

безспирно, ненаситно...

По пътя си се взирам,

в минаващите погледи копнея да проникна,

да пусна от дланта ми лъча златист да литне,

доброто да подири...

Сърцата са студени,

от страх закоравели... от страх да не обичат,

защото крият рани и белези предишни

от обич и раздели...

И аз съм скрила в мене,

болящи стари рани... ала не се страхувам,

и знам, че всяка утрин, на която се любувам,

от Бог ми е дарена...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...