14 нояб. 2006 г., 16:11

Протягайки ръка...

892 0 14

 

 

Протягам днес ръка!

През жадните ми пръсти  вятърът изтича,

в дланта ми слънчев лъч се плъзга по чертите,

здрависвам утринта...

Отново се опитвам

по слънчева рисунка, деня да предузная,

отвъд света на видното все търся и мечтая,

безспирно, ненаситно...

По пътя си се взирам,

в минаващите погледи копнея да проникна,

да пусна от дланта ми лъча златист да литне,

доброто да подири...

Сърцата са студени,

от страх закоравели... от страх да не обичат,

защото крият рани и белези предишни

от обич и раздели...

И аз съм скрила в мене,

болящи стари рани... ала не се страхувам,

и знам, че всяка утрин, на която се любувам,

от Бог ми е дарена...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...