14 нояб. 2006 г., 16:11

Протягайки ръка...

897 0 14

 

 

Протягам днес ръка!

През жадните ми пръсти  вятърът изтича,

в дланта ми слънчев лъч се плъзга по чертите,

здрависвам утринта...

Отново се опитвам

по слънчева рисунка, деня да предузная,

отвъд света на видното все търся и мечтая,

безспирно, ненаситно...

По пътя си се взирам,

в минаващите погледи копнея да проникна,

да пусна от дланта ми лъча златист да литне,

доброто да подири...

Сърцата са студени,

от страх закоравели... от страх да не обичат,

защото крият рани и белези предишни

от обич и раздели...

И аз съм скрила в мене,

болящи стари рани... ала не се страхувам,

и знам, че всяка утрин, на която се любувам,

от Бог ми е дарена...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...