Протягаме към теб ръце

                                                                     Който гледа навън - сънува... Който се

                                                                    вглежда навътре, се пробужда.

                                                                                                        Карл Густав Юнг

Каква е тая инфантилна радост,

че сме разпънали човек със главно „Ч”,

наричайки велик деня на нашия позор?!

От отчаяние и гняв сме сринали върха,

за да не сме нищожно малки.

Но всъщност го възвеличихме

и  хилядолетия протягаме ръце,  Иисусе!

Най-святите ни думи са калта по бялата ти дреха.

Дойде да ни спасиш от страхове и от неверие,

но мъдростта ти си остана многозначно неразбрана

и затова „Осанна!” се превърна във ”Разпни го!”... и във рана...

Дори с ангстрьом не се снижи безмерната ти обич,

макар да виждаше в далечината кръста.

Тълпата от безпощадност и опиянение крещеше,

размахвайки надолу пръста.

Неимоверно трудно е да сме велики,

а виж, да сме нищожни е обичайна поза.

Снежинката не съществува дълго -

топи се даже  върху цвят на роза.

Хилядолетия живеем във заблуда,

припомняйки  безумното деяние.

Не гледайте, сънувайки - навън!

Ще се пробудите, поглеждайки навътре.

Останалото е мълчание...