4.05.2013 г., 13:16

Протягаме към теб ръце

523 0 0

 


 

                                                                     Който гледа навън - сънува... Който се

                                                                    вглежда навътре, се пробужда.

                                                                                                        Карл Густав Юнг

 

Каква е тая инфантилна радост,

че сме разпънали човек със главно „Ч”,

наричайки велик деня на нашия позор?!

От отчаяние и гняв сме сринали върха,

за да не сме нищожно малки.

Но всъщност го възвеличихме

и  хилядолетия протягаме ръце,  Иисусе!

Най-святите ни думи са калта по бялата ти дреха.

Дойде да ни спасиш от страхове и от неверие,

но мъдростта ти си остана многозначно неразбрана

и затова „Осанна!” се превърна във ”Разпни го!”... и във рана...

Дори с ангстрьом не се снижи безмерната ти обич,

макар да виждаше в далечината кръста.

Тълпата от безпощадност и опиянение крещеше,

размахвайки надолу пръста.

Неимоверно трудно е да сме велики,

а виж, да сме нищожни е обичайна поза.

Снежинката не съществува дълго -

топи се даже  върху цвят на роза.

Хилядолетия живеем във заблуда,

припомняйки  безумното деяние.

Не гледайте, сънувайки - навън!

Ще се пробудите, поглеждайки навътре.

Останалото е мълчание...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...