6 jul 2014, 9:50

Провалът

  Poesía » Civil
817 1 0

Силните се мислят за големи,
а слабите се чувстват малки.
Все гледаме чуждите проблеми,
а не виждаме колко сме жалки.

С главите си кухи, но здрави
ние мислим, че света владеем,
защото само ние сме прави.
Но не знаем как да оцелеем.

Живеем ден за ден, без цел.
Сред грижи, мъка и желания!
Ние все мечтаем, без предел,
а всичко свършва със страдание.

Щастието в мечтите все остава.
Не правим нищо, за да постигнем
това, което смисълът придава.
Не можем до успехът да достигнем.

И най-силните слаби се оказват,
усещайки неизбежния провал. 
Милиони примери това доказват,
че животът смачква ни без жал! 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Акинфа Галактионов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...