Силните се мислят за големи,
а слабите се чувстват малки.
Все гледаме чуждите проблеми,
а не виждаме колко сме жалки.

С главите си кухи, но здрави
ние мислим, че света владеем,
защото само ние сме прави.
Но не знаем как да оцелеем.

Живеем ден за ден, без цел.
Сред грижи, мъка и желания!
Ние все мечтаем, без предел,
а всичко свършва със страдание.

Щастието в мечтите все остава.
Не правим нищо, за да постигнем
това, което смисълът придава.
Не можем до успехът да достигнем.

И най-силните слаби се оказват,
усещайки неизбежния провал. 
Милиони примери това доказват,
че животът смачква ни без жал!