Провиденциално

21 mar 2010, 11:19

Poesía » Filosófica

699 0 9

Запотен, вятърът поспря за миг,
почуквайки немирно на вратата...
Съдра тишината ми с вик –
светли спомени срина в душата.
Размечтах се –
как тичам в разлюляните поля,
как надбягвам еднорог вълшебен...
И сама, в лъчиста синева,
намерих пътя си земен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Провиденциално

Искате да прочетете повече?

Propuestas