21.03.2010 г., 11:19 ч.

Провиденциално 

  Поезия » Философска
617 0 9

Запотен, вятърът поспря за миг,

почуквайки немирно на вратата...

Съдра тишината ми с вик –

светли спомени срина в душата.

 

Размечтах се –

как тичам в разлюляните поля,

как  надбягвам еднорог вълшебен...

И сама, в лъчиста синева,

намерих пътя си земен...

© Плами Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Потен вятър втурна се и в миг,
    без да е почукал на вратата
    разпиля душата ми до вик,
    и след него ми остана тишината.


  • Запотен, вятърът поспря за миг,...
    Честита пролет, Плами!
  • Размечтах се заедно с теб, Плами! Честита пролет! И една истинска приказка да ти нарисува!
  • Честита Пролет, Плами! В душата ти звучат камбани... Ето ти още една - http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=207909
  • Така е!!!
    Най-добре намираме пътя,когато сме сами и се оставим на мечтата да ни води...
    Поздрав за стиха и Честита пролет!!!
  • Чудесно е, че си го намерила този земен път!
  • Този вятър...прави вълшебства!Честита пролет...и по-малко приземявания!Усмивка!
  • Какво ли не ни прошепва вятъра понякога, важното е, да разбираш езика му! Честита пролет Плами!
  • важното е ,че си го намерила Плами.Усмихни се и върви смело няма да си сама на пътя!!!ТОПЛИНКА И МНОГО УСМИВКИ!!!
Предложения
: ??:??