plami-6 (Плами)
705 4679
Mar 21, 2010, 11:19 AM

Провиденциално 

  Poetry » Phylosophy
712 0 9
Запотен, вятърът поспря за миг,
почуквайки немирно на вратата...
Съдра тишината ми с вик –
светли спомени срина в душата.
Размечтах се –
как тичам в разлюляните поля,
как надбягвам еднорог вълшебен...
И сама, в лъчиста синева,
намерих пътя си земен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Random works
: ??:??