Проза

бялатишина
141 124

3 feb 2019, 22:45

Poesía » De amor

529 0 0

Не умея да имам
и пред мен, и в сърцето си.
Не умея да виждам
аз съня си и денем.

Не умея да искам
от света на възможното.
И до мене да стигнеш
трябва през хоризонтите.

И прости, предпочетох
да те пазя в гърдите си.
Радостта си пожертвах -
да не си пред очите ми.

Но поезия нямало
във копнежа любовен.
Тука дума е ставало
за най-гордата проза.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.