3 feb 2019, 22:45

Проза 

  Poesía » De amor
636 0 0

Не умея да имам
и пред мен, и в сърцето си.
Не умея да виждам
аз съня си и денем.

 

Не умея да искам
от света на възможното.
И до мене да стигнеш
трябва през хоризонтите.

 

И прости, предпочетох
да те пазя в гърдите си.
Радостта си пожертвах -
да не си пред очите ми.

 

Но поезия нямало
във копнежа любовен.
Тука дума е ставало
за най-гордата проза.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??