Не умея да имам
и пред мен, и в сърцето си.
Не умея да виждам
аз съня си и денем.
Не умея да искам
от света на възможното.
И до мене да стигнеш
трябва през хоризонтите.
И прости, предпочетох
да те пазя в гърдите си.
Радостта си пожертвах -
да не си пред очите ми.
Но поезия нямало
във копнежа любовен.
Тука дума е ставало
за най-гордата проза.
© Todos los derechos reservados