Не умея да имам
и пред мен, и в сърцето си.
Не умея да виждам
аз съня си и денем.
Не умея да искам
от света на възможното.
И до мене да стигнеш
трябва през хоризонтите.
И прости, предпочетох
да те пазя в гърдите си.
Радостта си пожертвах -
да не си пред очите ми.
Но поезия нямало
във копнежа любовен.
Тука дума е ставало
за най-гордата проза.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
