Не умея да имам
и пред мен, и в сърцето си.
Не умея да виждам
аз съня си и денем.
Не умея да искам
от света на възможното.
И до мене да стигнеш
трябва през хоризонтите.
И прости, предпочетох
да те пазя в гърдите си.
Радостта си пожертвах -
да не си пред очите ми.
Но поезия нямало
във копнежа любовен.
Тука дума е ставало
за най-гордата проза.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
