Прозаично

7 jun 2013, 10:58

Poesía » Otra

763 0 3

Тялото свое ти давам.
Прави го каквото поискаш.

Сърцето съм свила във шепи.

Него недей да притискаш.

В корема отдавна не чувствам

заспалите там пеперуди.
Целувам те, ала вкусвам

стари, развратни подбуди.

Казват, човекът живее

само когато е влюбен.

Старата болка се смее

на човека, от обич погубен.

В очите ти търся небето,

а виждам разхвърляни снимки.

Уморено е в мен, но и в тебе детето,

а чорапите ни са с бримки.

Заспивам аз, повехнала роза

в ръцете ти, тъй апатични.

Поезия липсва, животът е проза.

И ние не сме по-лирични.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

2013-06-10T00:31:58+03:00

Хубаво! Харeсах! 6-так!
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2013-06-07T13:30:12+03:00

хубаво чувство
Maddie (Мадлен)

2013-06-07T11:34:45+03:00

ВЛЮБЕН.. това е дума, която не се забравя - любов, обич.. Очите ни блестят щом видим любимия човек, а корема ни се свива, защото се притесняваме как да говорим с него. И макар че има много несбъднати мечти, сълзи, страдания и болка, животът продължава напред. Та той е само един миг, който всеки трябва да изживее докрай. Пожелавам ти любовта да те завладее, защото аз - макар и още малка, знам че тя е това чувство, което те кара да изпитваш пеперуди в корема..