В забрава сте, вълшебни думи –
любов, романтика, мечти...
С подаръци,
с прилични суми
отвличат черните коли
момичетата като мляко
в хотели с временен разкош...
Прозорецът ми гледа сляпо
към тях, когато падне нощ.
А аз се вглеждам към Луната
(прозорецът не е поет)
но в мислите си за яката
съм стиснал мазния подлец.
© Иван Миланов Шопов Todos los derechos reservados