22 ene 2008, 18:21

Прозорец

  Poesía
729 0 4

Затишието свърши както всичко друго...

Зад каменни стени отвън е буря.

Светкавици разтърсват глухо плътните стени

с гърма си силен, звук над всичко друго...

Дъждът вали, в потоци до безкрай.

Праха отнася, наслояван от години,

от друга буря може би отмит -

с потока днес отново да замине...

Стената се тресе, прозорецът е мокър, сив.

Последен лъч погалил го, в отминал залез.

Но този ден отмина, бурята бушува...

Светкавица внезапно само пак просветва,

със вятъра гърмът удари, с удар мощен...

... И утринта е светла, прозорецът е счупен, бурята отмина!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...