22.01.2008 г., 18:21

Прозорец

728 0 4

Затишието свърши както всичко друго...

Зад каменни стени отвън е буря.

Светкавици разтърсват глухо плътните стени

с гърма си силен, звук над всичко друго...

Дъждът вали, в потоци до безкрай.

Праха отнася, наслояван от години,

от друга буря може би отмит -

с потока днес отново да замине...

Стената се тресе, прозорецът е мокър, сив.

Последен лъч погалил го, в отминал залез.

Но този ден отмина, бурята бушува...

Светкавица внезапно само пак просветва,

със вятъра гърмът удари, с удар мощен...

... И утринта е светла, прозорецът е счупен, бурята отмина!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...