Jan 22, 2008, 6:21 PM

Прозорец 

  Poetry
591 0 4

Затишието свърши както всичко друго...

Зад каменни стени отвън е буря.

Светкавици разтърсват глухо плътните стени

с гърма си силен, звук над всичко друго...

Дъждът вали, в потоци до безкрай.

Праха отнася, наслояван от години,

от друга буря може би отмит -

с потока днес отново да замине...

Стената се тресе, прозорецът е мокър, сив.

Последен лъч погалил го, в отминал залез.

Но този ден отмина, бурята бушува...

Светкавица внезапно само пак просветва,

със вятъра гърмът удари, с удар мощен...

... И утринта е светла, прозорецът е счупен, бурята отмина!...

© Борислав Ангелов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??