Прозорец
Затишието свърши както всичко друго...
Зад каменни стени отвън е буря.
Светкавици разтърсват глухо плътните стени
с гърма си силен, звук над всичко друго...
Дъждът вали, в потоци до безкрай.
Праха отнася, наслояван от години,
от друга буря може би отмит -
с потока днес отново да замине...
Стената се тресе, прозорецът е мокър, сив.
Последен лъч погалил го, в отминал залез.
Но този ден отмина, бурята бушува...
Светкавица внезапно само пак просветва,
със вятъра гърмът удари, с удар мощен...
... И утринта е светла, прозорецът е счупен, бурята отмина!...
© Борислав Ангелов All rights reserved.
