Прозрачна
Небето се подпряло на ръба,
пропукало със корени бетона,
наднича през ресните на върба
и сякаш кани се да се отрони
във дланите ми празни на сълзи.
Приемам всеки опит за прозрачност -
и сянката през мен да пропълзи,
ще си остана крехка неочакваност,
чуплива,
но безпомощна не съм -
през мен да преминава светлината
сама поисках: със кристален звън
да се раздам в любов
до безостатъчност!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados
