29 dic 2007, 18:02

Прозрачна 

  Poesía » De amor
713 0 19
 

Небето се подпряло на ръба,

пропукало със корени бетона,

наднича през ресните на върба

и сякаш кани се да се отрони

във дланите ми празни на сълзи.

 

Приемам всеки опит за прозрачност -

и сянката през мен да пропълзи,

ще си остана крехка неочакваност,

чуплива,

                 но безпомощна не съм -

през мен да преминава светлината

сама поисках: със кристален звън

да се раздам в любов

                                     до безостатъчност!

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??