29.12.2007 г., 18:02 ч.

Прозрачна 

  Поезия » Любовна
715 0 19
 

Небето се подпряло на ръба,

пропукало със корени бетона,

наднича през ресните на върба

и сякаш кани се да се отрони

във дланите ми празни на сълзи.

 

Приемам всеки опит за прозрачност -

и сянката през мен да пропълзи,

ще си остана крехка неочакваност,

чуплива,

                 но безпомощна не съм -

през мен да преминава светлината

сама поисках: със кристален звън

да се раздам в любов

                                     до безостатъчност!

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??