Dec 29, 2007, 6:02 PM

Прозрачна 

  Poetry » Love
714 0 19
 

Небето се подпряло на ръба,

пропукало със корени бетона,

наднича през ресните на върба

и сякаш кани се да се отрони

във дланите ми празни на сълзи.

 

Приемам всеки опит за прозрачност -

и сянката през мен да пропълзи,

ще си остана крехка неочакваност,

чуплива,

                 но безпомощна не съм -

през мен да преминава светлината

сама поисках: със кристален звън

да се раздам в любов

                                     до безостатъчност!

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??