Небето се подпряло на ръба,
пропукало със корени бетона,
наднича през ресните на върба
и сякаш кани се да се отрони
във дланите ми празни на сълзи.
Приемам всеки опит за прозрачност -
и сянката през мен да пропълзи,
ще си остана крехка неочакваност,
чуплива,
но безпомощна не съм -
през мен да преминава светлината
сама поисках: със кристален звън
да се раздам в любов
до безостатъчност!
© Йорданка Гецова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
